После пояснява от друга гледна точка: когато умре съпругът, жената е свободна да се омъжи за друг. Тук мъжът е образ на закона, а жената – на неговите слушатели. Следователно би трябвало да се каже: „братя, законът няма власт над вас, защото той е умрял“. Но апостолът не изразява това така, за да не огорчи юдеите, а представя именно жената като умряла – тоест самите юдеи, които по този начин се ползват от двойна свобода. Защото ако жената е свободна, когато умре мъжът ѝ, то още повече е свободна, когато умре и самата тя.