„намирам закон.“ Той дори признава, че това тежко състояние, този вътрешен разпад е станал за него нещо като норма, като закон или ред на живота.

„злото стои до мен.“ Дори когато реши да извърши някое добро дело, с изненада открива, че в ръката му вместо доброто се оказва зло, вместо злато – камък! Някаква сила обръща в зло всяко негово добро начинание – и тази сила, очевидно, е демоничната сила, свила гнездо в човешката плът.