Апостолът съвсем не цели да оправдае себе си – той казва това единствено, за да изобрази по-ясно своето окаяно състояние. Неговата личност, неговото „аз“, вече не е господар в собствения си дом – там властта държи единствено грехът. А какво може да бъде по-непоносимо от такова подчинение?