Апостолът пояснява в какво точно се състои робството на човека под властта на греха.

„какво правя, не зная“ – казва той. Робът не знае каква е действителната цел на господаря му, когато го принуждава да извършва нещо. По същия начин човекът, предаден на греха, действа по сляп инстинкт. Той върши неща, за които дори не е мислил, и извършва онова, което сам по себе си никога не би направил.

„не това, което желая, върша“ – в тези думи ясно личи, че апостолът говори тук (от 7-и стих нататък) за невъзродения човек. Защото възроденият, с помощта на Божията благодат, може да осъществи желаното добро. „Бог, пише апостолът на филипяните, произвежда у вас и желанието, и действието според благата Си воля“ (Фил. 2:13).

Забележително е, че това описание на вътрешен разпад съвпада с наблюденията на езическите философи, които също са виждали в собственото си състояние трагичност. Епиктет е казвал: „това, което грешникът желае, не го прави, а върши онова, което не иска“ (Euchir. II, 26, 4). А Овидий възкликва: „виждам по-доброто и го одобрявам, но следвам по-лошото!“ (Metam. VII, 19).