С появата на десетата заповед грехът използва тази заповед като повод и порожда у човека множество пожелания. Дотогава грехът като че ли се намирал в умъртвено, неактивно състояние.

По-точният превод на този стих е: „грехът тогава взе повод и произведе в мен чрез заповедта (διά τῆς ἐντολῆς, а не „от заповедта“, както е в нашия превод) всякакви пожелания“.

„повод“. По-точно според гръцкия текст, опорна точка (ἀφορμή), тоест различните неща, забранени от заповедта, върху които човекът спира вниманието си.

„чрез заповедта“. Известно е, че всичко забранено изглежда на човека особено желано и примамливо. Тази мисъл е изразена от Овидий с думите: „стремим се към забраненото“ (Amores II, 14.17). Разбира се, подобно съблазняващо действие упражнява самата забрана върху вече повредената от греха природа на човека, в която силно действат егоистични стремежи. Но върху чистата природа на първите хора самата забрана не оказала пагубно въздействие – тяхната гибел дошла не от сърцето им, а от дявола-съблазнител, тоест от външна сила.

„мъртъв“ означава бездействен – подобно на болест, която съществува само в зародиш и се нуждае от благоприятни условия, за да се развие.