Като прилага казаното към християните, апостолът посочва, че те са умрели за закона и затова могат да принадлежат на Христос.

„умряхте“ , по-точно: „бяхте умъртвени“ (εθανατώθητε). Употребената тук форма на глагола (аорист страдателен залог) изразява най-висока степен на пасивност: Иисус Христос увлича вярващите със Своята изключителна сила да участват в Неговите страдания и смърт.

„за закона“. Макар римляните и да не са живели преди в подчинение на Моисеевия закон, те все пак са преживели заедно с Христос предварителното подчинение на закона (в смъртта с Христос) и след това освобождението от него (във възкресението).

„чрез тялото Христово“. Този израз указва на действителната смърт на Христос и следователно – действителното възкресение. Апостолът говори не за смъртта на мъжа – закона, а за смъртта на жената – хората, защото, както обяснява Йоан Златоуст, той не е искал да оскърби юдеите, които изповядвали Христос и в същото време спазвали закона на Моисей (ап. Яков и други). Освен това, понеже новият „съпруг“ е Христос – умрял и възкръснал, и жената трябва да бъде изобразена като умряла, за да може след възкресението си да се съедини с възкръсналия Христос. Това е съюз, сключен като че ли отвъд гроба.

„да принесем плод на Бога“. С тези думи апостолът довършва образа на брачния съюз. Вярващите, представени от апостола като жена, встъпила в нов брак, вече принасят плод на Бога – тоест, от новия съюз се раждат „деца“ за Бога, тоест, добродетели.