“Когато Бог сътвори човека…” Обърни внимание на мъдростта на този дивен пророк, или по-добре – на учението на Светия Дух, защото по Негово внушение той ни говори за всичко; той даде своя език, а чрез него вече благодатта на Духа ясно научава целия наш род.

Виж, как (Моисей) обърна словото си към самото начало и сякаш отново иска да започне разказа. Защо и по каква причина? Той видя, че живеещите тогава вече проявиха голяма неблагодарност пред Бога и, без да се поучат от съдбата на първосъздадения, се хвърлиха в самата бездна на злото: синът (на Адам) веднага, по завист, се устреми към братоубийство, за което и понесе онова страшно наказание, за което вече ви разказахме; а неговите потомци (Каиновите), без да се вразумят дори от това наказание, изпаднаха в още по-големи грехове, както чухте вчера за Ламех, който изповяда своя грях пред жените си и сам си определи наказание. И тъй, като видя, че тяхното развращаване постепенно се умножава, подобно на гибелна влага, готова да се разлее по цялото тяло, (Моисей) спира устрема на злото и дори не смята за достойно да спомене за поколенията от Каин до Ламех, но като че ли прави ново начало на своята книга и желае да утеши Адам и Ева в скръбта, която им причини братоубиецът, въоръжил ръката си против Авел, започва разказа така: „Тази е книгата на произхода на човека, в деня, когато Бог сътвори Адам: по Божи образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори, и нарече името им адам, в деня, когато ги сътвори“.