Последният патриарх преди потопа е бил синът на Ламех Ной. Значението на това име е обяснено още в самия библейски текст, означава „успокоение, утешение“ в трудовете и работата по обработването на земята.

Счита се, че самият Ламех, който не се отличавал с благочестие, като дава такова име на сина си, свързвал с него богопротивна мисъл: именно, надеждата за бързо премахване на силата на божественото проклятие над земята, благодарение на културните постижения, за чиито носител смятал новородения си син.

Но, според тълкуването на св. Йоан Златоуст, Ламех, подобно на първосвещеника Каяфа при съда над Иисус Христос (Йоан 11:49–52), изрекъл против волята си и една велика истина. Съотнасяйки библейското указание за облекчаване на суетата и труда с думите на Божия съд след грехопадението (Бит. 3:17–19) и с тяхното разяснение у ап. Павел (Рим. 8:20), отците на Църквата справедливо виждат в името Ной пророческо предсказание, че чрез него и неговото потомство ще бъде отслабена силата на Божието наказание за грехопадението и че след бурята на нечестието (насилията на исполините – Бит. 6:4) и след небесния гняв (потопа при Ной) ще настъпи едно ново, относително мирно и спокойно течение на обществено-религиозния живот.