“И изчезна”, т.е. Енох тайнствено изчезна измежду хората. Само това отклонение на библейския автор от обичайния му начин на изразяване относно смъртта на патриарсите вече показва, че краят на земния живот на Енох не прилича на смъртта на останалите патриарси, следователно не е обикновен.

“понеже Бог го взе”. Тези думи, макар и не подробно и ясно, разкриват именно тази мисъл. Ако потърсим паралели в Писанието, ще открием, че тези думи са буквално повторени и за пророк Илия (4 Цар. 2:11), за когото със сигурност се знае, че по чуден начин е бил взет жив на небето. Същото, според тълкуването на апостол Павел, се случило още по-рано и с Енох (Евр. 11:5; срв. Сир. 49:16).

Вероятно това е причината в Свещеното Писание Илия и Енох да се посочват заедно като предтечи на страшното Второ пришествие на Господа на земята (Откр. 11:3; срв. Мат. 17:11; Марк 9:12; Лк. 9:8).

Такова разбиране на края на Енох напълно съответства и на контекста: то се представя като награда за праведника за неговото благочестие. Защото смъртта е „отплата на греха“ (Рим. 6:23), а Енох чрез своето „ходене по Бога“ достатъчно е изкупил своята вина. Затова той е пренесен в задгробния живот, без да види тление на плътта (Пс. 15:10), която в миг е претърпяла преобразяване – подобно на онова, което според обещанието на апостола очаква и телата на вярващите, които ще бъдат съвременници на славното Второ пришествие на Господа (1 Кор. 15:20–23; 2 Кор. 5:4; 1 Сол. 4:17).