И тъй, ние сме длъжни да се отречем от самите себе си и, като вземем кръста Христов, по този начин да Го последваме. А отричането от себе си означава пълно забравяне на миналото и отказ от собствената си воля. Това за живеещия в общество сред хората е твърде трудно, да не кажем — съвсем невъзможно. Защото общението с такъв живот става пречка да вземем своя кръст и да последваме Христа.

Готовността да умрем заради Христа, умъртвяването на земните членове, нагласата твърдо да понасяме всяка опасност, която ни сполетява за името Христово, и безпристрастното отношение към настоящия живот — ето какво означава „да вземем своя кръст“. Но към това виждаме да възникват големи препятствия у нас, именно поради привързаността ни към обикновения, ежедневен живот. (Разширени аскетични правила)