Когато някои Му казаха за Неговите сродници, Той не ограничи братството само до малцина и не даде особена чест на синовете на Йосиф, сякаш те единствено са Негови братя. Но понеже Той дойде да спаси целия свят и да направи всички хора Свои братя, затова каза: „Моя майка и Мои братя са онези, които слушат Божието слово.“ А понеже само слушането не спасява никого, а по-скоро осъжда, Той добави: „и го изпълняват“. Защото трябва не само да се слуша, но и да се изпълнява. „Божие слово“ Той нарича Своето учение, понеже всичко, което казваше, принадлежеше на Отца Му; защото Той не беше противник на Бога, та Неговите думи да не бъдат Божии.

Някои разбират това място и така: понеже Христос учеше и имаше слава заради учението Си, някои, подбудени от завист, като подигравка Му казваха: „Ето, майка Ти и братята Ти стоят отвън и желаят да Те видят.“ Понеже майка Му беше бедна, а братята Му не бяха знатни, като деца на дърводелец, те искаха да Го посрамят, представяйки Го като човек с неблагороден произход. Но Той, знаейки мисълта им, каза: „Бедността на сродниците Ми никак не Ми вреди; напротив, ако някой дори и беден слуша Божието слово, него Аз правя Свой сродник.“