Тук апостолът обяснява израза, който употреби по-горе: „роби на правдата“. Биха могли да го попитат: нима упражняването в добродетел е робство? Самият апостол по-рано е учил, че християните са призвани към свобода (Гал. 5:13).

На този предполагаем въпрос апостолът отговаря така: „като говоря така, аз се съобразявам с разбиранията на читателите, с тяхното немощно състояние“. Очевидно апостолът съзнава, че римските християни не винаги са били на висотата на призванието си. От време на време у тях се пробуждали страсти, сякаш вече потиснати. Не всеки можел умело и без вреда за себе си да използва християнската свобода.

Затова за мнозина било необходимо да се утвърдят в мисълта, че над тях стои Господар, Който строго ще изисква от тях отговор за всяко нарушение на християнската чистота. Именно затова апостолът им внушава, че трябва да се смятат за „роби на правдата“ – да не си позволяват никакви волности спрямо евангелския закон. Иначе всички техни трудове могат да пропаднат напразно (срв. думите на апостол Юда: „а други спасявайте със страх“ – Юда 1:23).

„Нечистота“ е грехът като лично падение, лично развращение (1 Сол. 4:7). „

„Беззаконие“ е презрението към Мойсеевия закон или към закона на съвестта.