След това, желаейки да каже, че римляните трябва да служат на Бога така, както някога са служили на греха, той предварително отбелязва: „говоря по човешки“, тоест предлагам нещо ниско, недостойно за предмета, но съобразено с вашата немощ. Защото всъщност трябва да се покаже несравнимо по-голяма мярка на служение към Бога, отколкото някога към греха; но, казва, поради вашата слабост предоставете поне в същата мяра.

Забележи колко ясно е показано доброволното ни робство, когато казва: „сега предоставете членовете си“. Тоест вие сами, като правихте сами себе си пленници, се отдавахте на нечистота – прелюбодейство, блуд, най-срамни дела – и, за да не говоря само за нечистотата, изобщо на всяко „беззаконие“, и то превръщайки се „в роби на беззаконието“, тоест да беззаконстване още повече. Защото, извършвайки някакъв грях, вие не спирахте дотам, а в самия него намирахте подтик за по-нататъшно беззаконие.

И тъй, в същата мярка предоставете членовете си да станат „роби на правдата“, тоест на всяка добродетел, за да живеете в целомъдрие и святост, а не в предишната нечистота.