Тук сякаш има повторение на вече казаното, но всъщност не е така. По-горе апостолът казва, че винаги трябва да оставаме мъртви за греха, а сега говори за възкресението за нов живот в Бога, който постоянно трябва да имаме. Ако чрез кръщението сме умрели с Христос, то вярваме, че винаги ще имаме присъщо и възкресението, което се състои в новия живот; защото и Христос, като възкръсна от мъртвите, живее завинаги и вече не умира.