И така, в кръщението ние приехме сериозен обет – да служим не на греха, а на Бога, да Му служим с дела и в истина. На някого може да се стори, че това служение – тази постоянна борба с греха, би било трудо без Закона и само с благодатта. Но това не е така. Може да се каже така: както Законът по-рано ни предаваше в робство на греха, така сега ние станахме послушни слуги на правдата. И това ново служение на правдата е несравнимо по-щедро възнаградено, отколкото предишното служение на греха: от новия Господар получаваме святост и вечен живот, докато старият ни господар ни отплащаше за нашите усилия със смърт.

От някои предишни изрази на апостола би могло да се заключи, че той вече не признава съществуването на греха у вярващите. Но всъщност той е далеч от подобен краен оптимизъм. Апостолът казва само, че грехът вече не може да има господарско, „царско“ положение в живота на християнина. Самото това обаче показва, че апостолът не отрича неговото съществуване у вярващите.

Коя е причината грехът да е загубил предишното си господство? Той е изгубил своето силно оръжие и съюзник – тялото, което в Христа се е превърнало в оръдие на Бога.

„да не царува грехът“ – граматически увещанието е отправено към греха, сякаш към лице, но по смисъл то е насочено към самия вярващ, защото от него зависи да сложи край на господството на греха. Това увещание напомня думите на апостола в Послание до колосяни: „Вие умряхте… и тъй, умъртвете земните си членове“ (Кол. 3:3, 5). Щом сме умрели за греха в Христос, можем да умъртвяваме греха и в своя всекидневен живот.

„в смъртното ви тяло“ – тялото е областта, където грехът се утвърждава. Волята, поробена от греха, предава тялото като крепост в негово владение. Апостолът нарича тялото „смъртно“, за да внуши на вярващите колко неуместно е те, които са призвани към участие в безсмъртния живот на Христос, да робуват на похотите на тяло, което скоро ще умре.

„в неговите похоти“, т.е. похотите на тялото – това са стремежите и желанията на плътта, които въздействат върху душата и предизвикват в нея страстни и безпорядъчни движения на греха. Самата дума „похот“ (гр. ἐπιθυμία, от ἐπί – „към, против“ и θυμός – „сърце, чувство, страст“) означава силата, с която душата, под властта на сетивното желание, се устремява към предмети, способни да задоволят възбудените в нея страсти.