Апостолът разказва как сме умрели за греха и посочва: това става чрез кръщението. Ние сме се кръстили в смъртта на Христос – следователно и ние трябва да умрем, както умря Той. За Христос кръстът и гробът бяха смъртта и възкресението Му по плът; за нас същото е кръщението, макар и в друг смисъл: Христос умря и възкръсна телесно, а ние умираме за греха и възкръсваме за добродетелта. Така както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тоест чрез Своята собствена Божественост (защото славата на Отца е Синът), така и ние възкръсваме с друго възкресение – възкресението на новия живот. Когато блудникът стане целомъдрен, той представя именно смърт и възкресение: смъртта на порока и възкресението, оживяването на добродетелта в човека.