В първия стих апостолът обосновава отговора си с думите: ние сме умрели за греха. А възможно ли е онзи, който е умрял, отново да се върне към предишния си живот – в случая към живот, подвластен на греха?

Но какво означава „да умрем за греха“? Това не означава, че самият грях в нас е напълно умрял, защото в такъв случай биха били излишни последващите наставления на апостола – да не служим вече на греха. Той няма предвид и един чисто волеви акт, при който човек заявява: „не искам повече да имам общо с греха“. По-естествено и в съгласие с контекста е да видим тук указание, че в кръщението се изобразява умирането за греха – промяната, която е започнала в човека, но която трябва да бъде утвърдена в по-нататъшния му живот.

Този израз намеква именно за християнското кръщение, в което човек се отрича от всичко греховно, признава греха за вреден за себе си и отхвърля всичко, с което дотогава е живяло самолюбието му. При това грехът не е напълно унищожен в човека, а само престава да бъде водещото начало на неговата дейност – така да се каже, той замира в човека. Но това не означава, че не може отново да се съживи, ако човек бъде небрежен към своето духовно състояние: искрата все пак тлее под купчина пепел.