“образ на Бъдещия” (τύπος τοῦ μέλλοντος). От всичко казано за Адам апостолът заключава, че Адам е образ на бъдещия Адам, тоест на Христос. Вместо думата „образ“ по-правилно би било да се употреби „предобраз“, защото думата τύπος винаги означава нещо историческо (личност или предмет), което по Божия промисъл има за предназначение да предизобразява или предсказва нещо новозаветно, съответстващо на древното, старозаветното.

Миналото апостолът разглежда като подготвителен етап на развитието, в който в зародиш се съдържа онова, което трябва да се разкрие в Новия Завет. Но ако сравним двамата Адамовци – старозаветния и новозаветния – по тяхното достойнство, трябва да кажем, че Христос (вторият Адам) е прототипът, оригиналът, а Адам (първият Адам) е само отражение, Негов образ.