“Защото” – апостолът продължава да убеждава вярващите, че тяхната надежда за бъдещата слава (ст. 2) е напълно основателна. До края на 11-ия стих той доказва, че тази надежда има своето основание в оправданието, което вече сме получили чрез жертвата на Божия Син, и още повече в това, че Божият Син сега ходатайства за нашето прославление не чрез смъртта Си, а чрез живота Си. Понеже животът е по-висш от смъртта, затова и прославлението, което очакваме, е още по-сигурно и по-непоклатимо от оправданието, което вече е извършено.

„немощни“ – това е същото, което по-нататък е наречено „нечестиви“ и „грешни“. Това състояние изобщо не е такова, че да може да привлече към нас любовта на Всесветия Бог.

„в определено време“ (гр. κατὰ καιρόν) – тоест съобразно с обстоятелствата на времето. Най-добре е това изразяване да се свърже с думата „немощни“. Тогава смисълът ще бъде: причината за нашата немощ е именно във времето – то беше такова, че праведни и здрави духом хора просто не можеха да се намерят.