Но не само скърбите укрепват нашата надежда. Още по-силно я утвърждава Божията любов, изляна в сърцата ни. Това изливане е станало в определен исторически момент, а плодовете му ние продължаваме да усещаме в себе си и днес (затова в гръцкия текст е казано: ἐν καρδίαις ἡμῶν – „в сърцата ни е изляна“).

„чрез Светия Дух“ – апостолът посочва и средството, чрез което тази любов достига до нас. Светият Дух премахва всички прегради, които стоят между Божието сърце и човешкото сърце, и така между Бога и човека започва живо общение (срв. Йоан 14:19–20).