“достъп” (προσαγωγή). Апостолът тук не говори за онзи постоянен достъп до Бога, който имаме винаги в молитвата. Той посочва еднократен, завършен акт – нашето обръщане към Христос, момента, в който небесната врата се е отворила пред нас.

“благодат”. Това е състоянието на християните, онзи мир, за който се говори в първия стих.

„слава Божия“. Това е висшето благо, което още не сме достигнали. По-подробно за това благо апостолът говори в осма глава и в глави 3–5.