Позовавайки се на думите от книга Битие (Бит. 17:5), където Авраам е наречен „баща на много народи“ (ἐθνῶν – „езически народи“, в еврейския текст: גוים), апостолът добавя, че Авраам е наш отец „пред Бога“ – т.е. пред Божието лице. С тези думи той още по-силно уверява всички християни в несъмнеността на тяхното синовно отношение към Авраам.

Юдеи и езичници, разсъждавайки по човешки, може да не разбират това, но ние, християните, знаем със сигурност, че именно така е в духовната реалност. Освен това апостолът посочва и сходството между вярата на Авраам и вярата на християните.

Най-съществената истина на християнското учение е вярата във възкресението – възкресението на Христос и възкресението на мъртвите. Подобна вяра е имал и Авраам: той вярвал, че Бог има силата да възкреси всичко мъртво и да призове към съществуване онова, което още не съществува. Това още по-силно доказва нашето духовно родство с Авраам.