Даже нещо повече – законът не носи награда, а излага човека на Божия гняв и наказание. Ако е така, тогава за каква „награда“ или наследство изобщо може да става дума?

Напротив – там, където законът отсъства, а именно в християнството (Рим. 3:21, 26), там няма и престъпване на закона, и следователно няма основание за Божия гняв. Там не съществува препятствие Божието обещание да се изпълни.

Разбира се, тук апостолът гледа на християнството от идеална перспектива – такова, каквото то е призвано да бъде.