От казаното дотук стана ясно, че Авраам, когато получи оправданието, се превърна, така да се каже, в представител не само на един народ, а на цялото човечество. С това противниците на Павел биха могли да се съгласят. Но те биха могли да възразят още, като посочат, че Авраам след оправданието получи и други преимущества. На него бе дадено обещание – заедно с потомството му – да стане „наследник на света“. А това потомство, според тях, е именно онова, произлязло от Исаак, т.е. юдейският народ. Така изглежда, че и спасението пак е поставено в зависимост от един народ и от закона, който управлява Израил.

В отговор на това апостол Павел заявява, че наследството, обещано на Авраам и неговото потомство, не е било дадено по силата на закона. Напротив – законът по-скоро се явява като пречка, отколкото като средство за получаване на това наследство.

„Защото не чрез закона…“ – т.е. нека юдеите не си въобразяват, че обещаното наследство е трябвало да бъде получено посредством закона, и затова е било закрепено само за народа, който го е получил. Павел обяснява, че законът дори отнема възможността за наследяване на обещаното.

„Да бъде наследник на света.“ – В книга Битие Бог всъщност обещава на Авраам и потомството му Ханаанската земя, а не целия свят. Но в юдейското богословие, в по-късните тълкувания, „земята“ се разбира вече като „целия свят“ или „всички народи“. Юдеите са мечтаели за идването на Месията, когато тяхната нация ще владее над целия свят.

Апостолът не влиза в спор със самото съдържание на тези очаквания, нито оспорва обещанията на Бога. Той насочва вниманието само към условието, което Бог е поставил, за да бъде получено това наследство. А това условие е едно: вярата – праведността, която идва чрез вяра, а не чрез закона.

Тук Павел нарочно заменя думата „обрязване“ с думата „закон“, защото обрязването е било централната точка на закона: който приемаше обрязването, приемаше и задължението да пази целия закон.