„дела на закона“. Под този израз апостолът несъмнено разбира не само делата на обредния закон (изпълнение на очистителни ритуали и др.), но и вътрешните, душевни актове, които човек извършва чрез усилията на своята воля. Юдеинът е искал сам, със собствени сили, да изпълни всички многообразни Божии заповеди, съдържащи се в закона на Мойсей. Той е мислел, че може да се оправдае чрез личното си усилие и напрежение.

Апостолът обаче гледа на този стремеж като на нещо неизпълнимо: „нито една плът“, т. е. нито един човек, като слабо и немощно същество (поради наследството на греха), не може да изпълни закона в цялата му пълнота („не ще се оправдае пред Бога“). Ако законът дава нещо на юдеите, то е съзнанието за печалния факт на тяхната греховност и пълната невъзможност сами със собствени сили да се измъкнат от бездната на греха („чрез закона се познава грехът“). По-подробно апостолът говори за това в 7-ма глава (стихове 7–11).