След като формулира общия принцип, че не притежаването на закона, а изпълнението му оправдава човека пред Бога (ст. 13–16), апостолът прилага този принцип към юдеите. Юдеинът е крайно горд с това, че познава закона и дори може да поучава другите. Но каква полза има за него от това знание? Та той сам не се грижи да изпълнява закона и с това само унижава Божието име, защото езичниците гледат на юдеите като на Божи народ.

А ако юдеите започнат да се оправдават , че поне изпълняват закона за обрязването, то и това оправдание не би имало стойност. Какво от това, че са обрязани? Телесното обрязване само по себе си не дава оправдание – важно е вътрешното обрязване, обрязването на сърцето, при което човек става истински изпълнител на Божия закон.

Апостолът изрежда теократичните преимущества, с които юдеите обичали да се хвалят пред езичниците, като със свое изключително наследство. На първо място – самото им почетно име (юдеи – от думите иехудан и ях, означаващи „слава на Яхве“) и гордостта им, че носят това название (ср. Откр. 2:9). След това – тяхното самодоволство от съзнанието, че имат закона; според тях това им гарантира сигурност и избавление, дори и ако не се грижат за изпълнението му. Тази тяхна заблуда бе посочил и Сам Христос (Йоан 5:45). И накрая, юдеите се хвалят, че Бог е единствено техен Бог и защитник (ср. Бит. 17:7; Ис. 45:25; Йер. 31:33). Но, както ще покаже апостолът по-нататък (Рим. 3:29), те силно се заблуждават.