На мястото на двамата по-големи синове на Адам и Ева – единият от които (Каин) не оправда възлаганите върху него надежди, а другият (Авел) загина преждевременно – Бог им дава трети син, по име Сит, за да бъде пазител на истинската вяра и благочестие. Значението на името му е обяснено още в самия библейски текст – като „утвърждаване, основаване“ на истинската вяра или „заместване, възмездяване“ на загубата, понесена с гибелта на Авел. „Всичко това показва, че в Сит Ева вижда надеждата за възстановяване и съхранение на благословеното семе, и му дава това име с дух на вяра и прозрение в бъдещето“ (Филарет).

И наистина, като родоначалник на благочестивите патриарси от допотопния период, Сит става онзи стълб, върху който стои и се утвърждава първобитната религия и църква. В това отношение Сит може да се разглежда като предобраз на самия Иисус Христос (1Кор. 3:11).