И така, преди всичко трябва да се изследва вярата на всяка църква (община): ако в нея обитава Христос, то без никакво съмнение тя трябва да бъде приета. Но ако, напротив, вероломен народ или наставник-еретик са направили жилището безобразно, тогава се предписва да се избягва общение с еретици, да се бяга от синагогата.

Трябва да се отърси прахът от нозете, за да не се замърсят стъпките на твоя разум с изсъхналата, безплодна почва на коварството. Защото, както проповедникът на Евангелието трябва да понесе телесните немощи на вярващия народ, така и трябва, подобно на прах, полепнал по подметките, да изтръска и стъпче техните празни дела. Както е писано: „Кой изнемогва, та и аз да не изнемогвам?“ (2 Кор. 11:29).

Затова, ако една църква отхвърля вярата и няма основа в апостолската проповед, тя трябва да бъде оставена — от страх да не се оцапа човек с калта на коварството. И това напълно ясно е признал апостолът, когато казва: „Страни от еретик, след като го посъветваш един-два пъти“ (Тит 3:10).

Тълкувание на Лука