Иисус тъкмо се бе завърнал от страната на гадаринците, а народът вече Го очакваше — едни заради Неговото учение, други заради чудесата. Дойде и един началник на синагогата, не беден, нито отхвърлен, а човек от първите. Евангелистът добавя и името му, за да бъде още по-очевидно, че чудото е истинско. Подтикнат от нуждата, той пада в нозете на Иисус. Макар и без належаща нужда би трябвало да падне пред Него и да Го изповяда като истинския Бог, често се случва скръбта да подтиква хората към избора на по-доброто. Затова и Давид е казал: „Не бъдете като кон или като  неразумно муле, които трябва да бъдат обуздавани с юзда и оглавник, за да ти се покоряват“ (Пс. 32:9).