Подобно на онази жена, която изразходва цялото си имущество за лекари, множеството езически народи се лиши от всички природни дарования и пропиля цялото богатство на своя живот. Тя — праведна, кротка, благочестива, бърза към вярата, но сдържана от скромността: защото на срамежливостта и на вярата е присъщо да признават немощта, без да се отчайват в милостта.

И тъй, като беше кротка, тя се докосна до края на дрехата; като вярваща – се приближи; като благочестива — повярва; като мъдра — разбра, че е изцелена. Така и повярвалите в Бога праведни прости люде от езичниците се засрамиха от греха, за да го оставят; донесоха вяра, за да повярват; проявиха благочестие, за да поискат; придобиха мъдрост, за да усетят своето и чуждото изцеление; имаха твърда надежда, за да признаят, че отнемат чуждото…

Какво означава, че и дъщерята на началника умира на дванадесет години, и тази жена страда от кръвотечение дванадесет години? Не трябва ли да се разбира така, че когато синагогата е пълна със сила, Църквата страда? Падането на едната е сила за другата, понеже „чрез тяхното падане дойде спасение на езичниците“ (Рим. 11:11), и краят на едната е начало за другата — начало не в смисъл на раждане, а в смисъл на спасение, „ожесточението у Израиля стана частично, докле да влезе цялото множество езичници“ (Рим. 11:25).

Тълкувание на Евангелието от Лука