„затова ги предаде“ . С тези думи апостолът се връща към мисълта от 24-и стих. Бог, разгневен от духовното падение на езичниците, ги е оставил да изпаднат в срамни страсти. Ако преди това са били подвластни на „похоти“ (ἐπιθυμίαι), сега вече са завладени от „страсти“ (πάθη), които ги превръщат в безволни роби. Тези страсти са „срамни“ (ἀτιμίας), тоест позорни – представляват извращение на природния ред и унижават човека.

Фактът, че подобни противоестествени пороци са съществували в езическия свят, се потвърждава и от съвременни на апостола гръцки и римски писатели.