Апостолът уверява, като призовава Бога за свидетел, че непрестанно си спомня за римляните, въпреки многобройните си разнообразни служения.

„Служа“ — използваната тук гръцка дума λατρεύω има литургично значение и обикновено обозначава богослужебно действие (срв. Рим. 15:16). Толкова високо апостол Павел поставя делото на проповядването на Христос — като свещенодействие.

„с духа си“ — тоест със своето вътрешно същество, с цялата си сила.

„като благовестя за Сина Му“ — посочва конкретната форма на това служение: чрез проповедта за Божия Син. Така апостолът изразява, че цялото му апостолско дело е не просто външна дейност, а дълбоко духовно служение, посветено на Христос.