“Чрез Когото получихме благодат и апостолство”. В класическия гръцки език често се използва множествено число на местоименията, дори когато се говори за едно лице. Това се прави, когато говорещият иска да изтъкне не толкова собствената си личност, колкото делото, което върши. Така и тук апостолът говори само за себе си, макар и в множествено число като за апостол, поставен от Бога преди всичко за обръщането на езичниците към Христовата Църква.

“благодат” – това е спасителната Божия благодат, която Павел е получил в деня на обръщането си към Христа (срв. обяснението на думите в Рим. 3:24).

“апостолство” — това е специално благодатно служение, дадено му от Бога, чиято цел е да съдейства за спасението на целия свят.

“За да покорим на вярата всички народи” — по-точно по гръцкия оригинал: „за да осъществим послушанието към вярата сред всички народи заради Неговото име“. Под „вяра“ тук по-добре е да разбираме не просто вътрешното убеждение, а проповедта на вярата, както се вижда и в Деян. 6:7: „голямо множество свещеници се покоряваха на вярата“.

„народи“ — гръцката дума ἔθνη може да се преведе като „народи“, но както в Стария Завет (Бит. 12:3; Ис. 14:6), така и в Новия (Деян. 9:15, 11:1; Гал. 1:16; Еф. 2:11; Рим. 2:14, 3:29, 11:13 и др.) тя често има техническото значение на „езичници“. В нашия случай този смисъл е несъмнен.

„в Негово име“ — тези думи (в гръцки: ὑπὲρ τοῦ ὀνόματος αὐτοῦ, в чест или заради Неговото име) напомнят думите на Христос към Анания относно Павел: „той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи“ (Деян. 9:15).