След това апостолът преминава към пряко изобличаване на техния нрав и ги нарича роптаещи и недоволстващи (укоряващи). Роптаещ е този, който недоволства тихо, като скърца със зъби, без да смее открито да се изкаже против това, което не му е по вкуса; а укоряващ е онзи, който постоянно се присмива на всичко. Такива отвратителни хора са те – роптаещи и укоряващи.

Те роптаят, защото не смеят явно да разпространяват своето учение, поради неговата гнусота – опасно е да извадят наяве своето нечестие, съчетано с разврат и богохулство. А укоряват, защото клеветят всичко чуждо и дори самата истина, за да утвърдят собственото си зло и разврат. Това, което по-горе се каза, че еретиците са се увлекли по користна плата като Валаам, сега се изяснява с думите: „за облага биват ласкатели“. Да проявиш лицеприятие значи ласкатеш имащите власт.