Не е лесно да се установи от коя част на Писанието Юда заимства това свидетелство. Все пак можем да открием нещо подобно при пророк Захария: „И ми показа той Иисуса, великия иерей, който стоеше пред Ангела Господен, и сатаната, който стоеше отдясно нему, за да му противодействува. И рече Господ на сатаната: Господ да ти забрани, сатано, да ти забрани Господ, Който е избрал Иерусалим!“ (Зах. 3:1–2). От този откъс не е трудно да се разбере, че първосвещеникът Иисус е желаел да изведе израилския народ от вавилонския плен и да го върне в родната земя, а сатаната се е противопоставял на това, защото не е желаел освобождението на Божия народ и е търсел още по-голямото му подчинение на врагове и езичници. Ала Ангелът, пазител на Израил, се е противопоставил на сатаната и дори със сила е защитавал народа.

Но остава неясно кога именно е станал спорът на Михаил с дявола за тялото на Моисей. Има и такива, които смятат, че под „тялото на Моисей“ се има предвид целият Божи народ, понеже Моисей е бил неразделна част от него, и следователно, като говори за тялото на Моисей, Юда всъщност има предвид народа. Но както и да е, и когато и да се е случил този спор между архангела и дявола, важното, което трябва да разберем, е следното: ако сам архангел Михаил, дори в спор с дявола, не е произнесъл проклятие над него, а се е обърнал с кротко порицание – „Господ да ти забрани“, то колко повече ние, хората, трябва да се пазим от проклинания, та чрез необузнатите си думи да не оскърбим величието на Твореца.

За седемте съборни послания