Понеже апостолът споменава за злословие, той не само изобличава хулителите, но и увещава всички да не оскверняват езиците си с такова зло, да не го употребяват дори и срещу онези, които са достойни за това, и казва: Михаил архангел и т.н. С този пример той сякаш казва така: те (еретиците) прибързано и без задръжки злословят всекиго; но това не бива да бъде така. Защото не е справедливо да се злослови дори и онзи, който заслужава това, както личи от поведението на архангел Михаил. Спорейки с дявола за тялото на Моисей, той би могъл да го укори за безсрамието му, но не направи това, а му каза: „Господ да ти забрани, сатана!“

С други думи: ако така е постъпил архангелът, то и ние, когато спорим с човек, наш брат и съединороден, не трябва да използваме хулни думи.

Самият спор за тялото на Моисей бил следният. В апокрифите се казва, че архангел Михаил служел при погребението на Моисей; дяволът не допускал това, но му приписвал убийството на египтянина и поради тази вина считал Моисей за недостоен за погребение. Апостол Юда припомня това, за да ни научи не само да не бъдем прибързани в злословието, но и да ни представи, че всички хора, след излизането си от тялото, ще трябва да дадат отчет за всичко; че Бог на Стария и Новия Завет е Един и Същ; че след нашето преминаване от този свят дяволът заедно със злите си демони въстава срещу душите ни, желаейки да осуети тяхното благополучно шествие, а добрите ангели се борят за тях, както това е видял св. Антоний. Така може да е било и тогава. Само че Михаил тогава отблъснал дявола, като му забранил — но не със своя власт, а предал съда на Господа на всички, като казал: „Господ да ти забрани, сатана!“