След като говори за разврата на нечестивите – николаити, валентиниани и маркионити, апостолът добавя, че Господ е избавил народа от египетската земя и т.н. С това той показва, че Основателят на Стария и Новия Завет е един и същ Бог, а не, както твърдят тези лъжеучители, че един Бог — гневен и жесток, е дал Стария Завет, а друг — негневен и човеколюбив, Новия. Същото показва и това, че днешните нечестивци няма да останат ненаказани, както и онези, които излязоха от Египет, не останаха без наказание. Защото макар Бог със Своята превъзходна сила и по клетвата към техните отци да ги избави от египетското робство, когато те престъпиха Закона, не ги пощади, а им въздаде заслуженото: Божието благоволение към техните праотци и свръхестествената сила на чудесата не им помогнаха; и онези, които преминаха Червено море по сухо, по-късно, заради отстъпление от вярата, загинаха.