Осъжденето на лъжеучителите на вечна гибел, за което се говори още в Юда 1:4, апостолът сега потвърждава чрез пророчество за Божия съд над нечестивите, изречено от (седмия по ред) преди потопа патриарх Енох. В Библията не е запазено пророчество на самия Енох – споменато е само накратко за неговия праведен живот и внезапното му отшествие (Бит. 5:21–24).

Но според преданието на старозаветната Църква, неговото пророческо изречение се е съхранило и вероятно е намерило отзвук или дори точно изражение в апокрифната книга „Книга на Енох“. Тази книга дълго време била известна само чрез откъси, цитирани от църковни отци, но е достигнала до наши дни в пълен вид в етиопски превод и се използвала в богослужебната практика на етиопските християни.

През 1853 г. книгата е публикувана в пълен немски превод с обяснения от А. Дилман (Лайпциг), а през 1888 г. – и в руски превод с коментар от проф. о. А. В. Смирнов (Казан).

В една от речите на ангела към Енох (1:9) по време на видение за бъдещия съд се намират думите, цитирани в Посланието на Юда, които вероятно се отнасят конкретно до нечестивите потомци на Каин (срв. Юда 1:11; Бит. 4).

Според свидетелството на блаж. Йероним (Catalogus scriptorum ecclesiasticorum, IV), именно цитирането на изречение от апокрифната „Книга на Енох“ станало причина някои да се съмняват в каноничния статус на Посланието на Юда. Но независимо дали апостол Юда е заимствал пророчеството на Енох директно от устното предание, или чрез писмен източник, самото позоваване на апокрифно произведение по никакъв начин не подкопава истинността и достойнството на посланието (срв. 2 Тим. 3:8; Тит 1:12 и др.).

Цитираните думи напълно съответстват на библейската представа за всеобщия Божи съд (срв. Дан. 7:10; Мат. 24:31; 25:31; 2 Сол. 1:10 и др.).