Наистина, голяма е радостта да се намери човек, който непоколебимо върви по пътя на вярата в Христа, според Неговите заповеди. А коя е тази заповед? Тази, за която Христос казва в Евангелието: „Който Ме обича, ще спази Моите заповеди“ (Йоан 14:23). Христа апостолът тук нарича Отец, защото Той е и отец на онези чеда, които по домостроителството са дадени Нему от Отца, както е казано: „Ето Аз и децата, които Ми е дал Бог“ (Ис. 8:18).

Обърни внимание и тук на достоверността на настоящото послание. В този случай то е в съгласие с казаното в Първото послание (1 Йоан 5:2–3): „Знаем, че който обича Бога, пази Неговите заповеди“. Защото да постъпваш по заповедите означава същото като да ги спазваш.

Добродетелите са дейни и имат битие тогава, когато се вършат. Затова онзи, който е престанал да ходи в добродетелите, не ги пази. „Ходещите“ е казано с мисъл да се подчертае напредъка, защото колкото повече някой действа с добродетел, толкова по-напред върви и толкова повече придобива навик към доброто.

Затова, мисля, е казано и онова: „в което желаят да проникнат ангелите“ (1 Петр. 1:12). Защото благата, които са ни дарувани чрез въплътеното Слово, са толкова велики, че дори ангелите желаят да добият поне някакво разбиране за тях. Така трябва да се разбира и думата „да проникнат“ (παρακύψαι) — да надникнат, да се вгледат.

Всеки разумен човек желае онова, което не преминава, а трае вечно. И понеже неизчерпаемото не може да се обхване напълно, то е желано поне дотолкова, доколкото е възможно, да се участва в него.