Падналото сред тръни — това са онези, които слушат словото, но, отивайки си, биват задушени от житейски грижи, богатства и наслаждения и не принасят плод (Лука 8:14). Спасителят посява семе, което намира здрава опора в душите, които го приемат. То вече покълва и започва да се показва над земята, когато житейските тревоги го притискат и то изсъхва, обраствайки с празни занимания.

В такива случаи ние трябва да постъпваме като опитни земеделци — търпеливо да прочистваме тръните и да изкореняваме всичко вредно. Така ще посеем семето в чиста бразда. Може да се каже със сигурност и без съмнение, че то ще поникне с радост и ще даде изобилен плод (Пс. 125:6, Септуагинта).

Ако някой посее семе в земя, където растат тръни и бодливи храсти, гъсто покрита с безполезна растителност, той ще претърпи двойна загуба: първо — ще изгуби семето, и второ — ще положи труд напразно.

За да може божественото семе да пусне добри кълнове в нас, трябва първо да освободим ума си от житейски тревоги и празни страхове, които ни подтикват към стремеж за богатство.

Коментари върху Евангелието според Лука