Да разгледаме онези, за които Христос казва: „а падналото на камъка това са онези, които като чуят словото, го приемат с радост, но нямат корен; вярват за известно време, а във време на изкушение отпадат“ (Лука 8:13).

Има хора, чиято вяра не се потвърждава чрез дела. Те напълно зависят от думите, без да полагат усилие да проумеят тайната. Тяхното благочестие е пасивно и без корен. Когато влязат в църква, често изпитват удоволствие от самото множество присъстващи. Приемат с радост поучението за тайнствата от този, който има власт да учи, и го хвалят с благодарност. Но го правят несъзнателно и механично — без осмисляне и собствена воля, със замъглена вътрешна нагласа. А щом излязат от църквата, веднага забравят святото учение и се връщат към обичайния си ритъм на живот, без да съхранят в себе си нищо за бъдещия живот.

Ако животът на християните върви спокойно и без изпитания, дори тогава те едва поддържат вярата си — то какво да кажем за тези, които, нека се изразим така, пребивават в объркано и нестабилно състояние. По време на гонения и вражески нападения срещу Христовата църква, техните сърца не желаят борба, а разумът им хвърля щита и бяга.

 Коментари върху Евангелието според Лука