И тъй, нашата любов — това е Христос. Тази любов е благо, защото Той предаде Себе Си на смърт заради греховете: тази любов е благо, защото прости греховете. И затова нека душата ни се облече в любов — в такава любов, която е силна като смъртта (Песен на песните 8:6), защото както смъртта слага край на греховете, така и любовта — понеже който обича Господа, престава да греши. Защото любовта… не мисли зло, не се радва на неправдата… всичко покрива (1 Коринтяни 13:4–7). Коя е тази, която не търси своето, а търси ползата на другите?

Смъртта е силна чрез купела на кръщението: чрез него се погребва всеки грях и се прощава вината. Толкова велика беше любовта, която носеше в себе си онази евангелска жена, че Господ каза за нея: „Прощават ѝ се многото ѝ грехове, защото много възлюби“ (Лука 7:47). Силна е и смъртта на мъчениците, която унищожава предишния грях; тя е силна — и равна ѝ е любовта, съпоставима със страданията на мъчениците, защото премахва наказанието за греховете.

За Исаак, или за душата