Блажен онзи, който не се съблазни заради Мене! (Лука 7:23). А юдеите се съблазняваха – или защото не познаваха дълбочината на тайната, или защото не се стремяха да я узнаят. Във всяка част на боговдъхновеното Писание предварително бе възвестено, че Божието Слово ще слезе, ще се смири и ще стане видимо на земята. Това ясно се отнася до времето, когато Той беше като нас и можеше да оправдае с вяра всичко под небето.

И макар Писанието да беше предрекло всичко това, те се заблуждаваха относно Него, препънаха се о камъка на съблазънта (Ис. 8:14), паднаха и бяха стрити в прах. Макар ясно да Го виждаха, облечен в неизразимо достойнство и висша слава чрез чудните дела, които извършваше, те хвърляха по Него камъни и казваха: „Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог“ (Ин 10:33).

В отговор на това Христос разобличаваше безмерната немощ на техния разум и казваше: „Ако не върша делата на Отца Си — не Ми вярвайте; но ако върша, то дори и да не вярвате на Мен, вярвайте на делата Ми“ (Йоан 10:37–38).

Блажен е онзи, който не греши относно Христос, тоест онзи, който вярва в Него.

Коментари върху Евангелието от Лука