Отново Христос ни учи, че онези, които идват при нас, не трябва да бъдат разпознавани по дрехите си, а по това, което всъщност са. „По плодовете ще се познае дървото“ (Лука 6:44). Както е безумно да търсиш зрели и отбрани плодове, например грозде или смокини, сред тръни, така е и смешно да мислиш, че можеш да намериш нещо достойно или добродетелно сред лицемери и нечестивци.

Защото, както добрият човек „от доброто съкровище на сърцето си изнася добро“ (Лука 6:45; Мат. 12:35), така и онзи, който е по друг начин устроен, с ум, поразен от порок и лукавство, неминуемо ще изяви скритото в себе си. Това, което е в ума и сърцето, непременно ще излезе наяве чрез думите. Ето защо добрият човек говори достойно за себе си, а лукавият и порочен — ще излее отвътре скритата в него нечистота.