По-правилно е да се проявява милост към немощните, тъй като те са се сринали под натиска на страстите и дълбоко са се оплели в мрежите на греха; за тях трябва да се молим, да ги утешаваме, да ги насърчаваме към трезвост и да се пазим самите ние да не изпаднем в същите обвинения. Защото, както казва ученикът Христов, „който съди брата си, злослови закона и съди закона“, а „един е Законодател и Съдия“ (Як. 4:11–12). Над всяка грешна душа трябва да стои нейният Съдия, а ти не си такъв – защо тогава съдиш ближния си?

Грешникът ще даде отговор пред Съдията, а ако ти се осмеляваш да го съдиш без да имаш тази власт, по-скоро сам ще бъдеш осъден, защото законът не ти позволява да съдиш другите. Онзи, който се ръководи от здравия разум, не гледа греховете на другите, не търси какво лошо има у ближния му, а се вглежда в собствените си пороци. Така е постъпвал и блаженият псалмопевец, който се е обръщал към Бога и е говорил за своите грехове: „Ако Ти, Господи, внимаваш на беззаконията, кой ще устои?“ (Пс. 129:3), и отново, разсъждавайки за немощта на човешката природа, мъдро е просил милост, казвайки: „Спомни си, че ние сме пръст“ (Пс. 102:14).

 Коментар върху Евангелието от Лука