Умий себе си със сълзите си, измий се с риданията си! Ако сам оплакваш себе си, никой друг няма да те оплаква. Ако Саул беше оплакал греховете си, Самуил нямаше да го оплаква.

Грешникът трябва да оплаква сам себе си и да се изобличава, за да стане праведен. Защото „праведният е обвинител на самия себе си“ (Притчи 18:17, Септуагинта). Отхвърлих греха, смирих характера си, оплаках постъпките си – и сега започвам да гладувам, да жадувам за правда. Защото тежко болният не изпитва глад, понеже болестта потиска глада.

Но какво е това гладуване за правда? Какъв е този хляб, за който праведникът гладува? Не е ли това хлябът, за който е казано:
„Бях млад и остарях, но не видях праведника да бъде оставен, нито потомството му да проси хляб“ (Пс. 36:25)? Онзи, който гладува, поне търси укрепване на силите си.