Дръзновението на вярата и молитвата е велико съкровище, върху което се гради блаженството на вярващия. Но той не трябва да се възползва от това благо само за себе си, а и за ближните си, като според силите си съдейства за тяхното благо и спасение — преди всичко чрез молитва за тях. Що се отнася до застъпническата молитва за съгрешаващите (1 Йоан 1:8) братя, тя, както и всяка молитва, може да бъде чута от Бога само при определени условия от наша страна.

“След като казва, че Бог изпълнява нашите прошения, ако са съгласни с Неговата воля, апостолът сега ясно показва своето желание за това, за което трябва да се молим според Божията воля. И понеже той почти през цялото послание говори за любовта към братята и за това, че Бог иска да я пазим нелицемерно, сега посочва едно от най-големите Божии желания: когато някой види брат си да съгрешава с грях, който не води към смърт, нека се моли за него” (блаж. Теофилакт).

Трябва да се молим за съгрешаващите братя, ако вършат “грях, който не води към смърт”, тоест ако не са отпаднали напълно от вярата и любовта, ако не са се откъснали съзнателно от въздействието на благодатта. Но освен такива грехове има и “грях за смърт” — подобен на споменатата в Евангелието хула срещу Светия Дух (Мат. 12:31–32), тоест решително, съзнателно и умишлено отпадане от вярата — особено от вярата във въплъщението на Божия Син (Як. 4:3) и от любовта към ближния (1 Йоан 3:10); апостолът нарича омразата към братя направо убийство (1 Йоан 3:15), а за тежестта на греха на отричане от въплътения Божи Син пише и апостол Павел (Евр. 6:4–6; 10:26).

Апостолът не дава подобно наставление относно молитвата за онези, които съгрешават със смъртен грях, макар че и не я забранява изрично. Успехът на такава молитва обаче се възпрепятства от неверието, упорството, ожесточението и дълбокото вкореняване в греха. Но и първият вид грехове, макар и несмъртни, изискват внимателно очистване и трябва да се избягват, защото “всяка неправда е грях”.