Освен небесните и земните свидетелства, вярата в Иисус Христос има подкрепата на силно вътрешно свидетелство — това на самия вярващ. За човека, който вярва и живее в Христа, истинността на вярата е по-висока от всякакви съмнения, защото вярата е постоянно и дълбоко съзнателно преживяване (срв. Йоан 7:16; Рим. 8:16; 1 Йоан 1:10). Напротив, който не вярва на свидетелството Божие, представя Самия Бог като лъжец; „неверникът е виновен в две отношения: в неверието си, с което прави Бога лъжец, и в това, че се лишава от осиновлението, а с него и от вечния живот“ (блаж. Теофилакт).