Адам бе съблазнен чрез храна, и той, с готовност престъпвайки заповедта, отнасяща се до дървото, веднага падна в греха на гордостта, пожелавайки да стане като Бог. Господ обаче най-напред развърза древните вериги на греха, за да се научим, свободни от тежкото иго, да преодоляваме престъпленията си с помощта на Писанията.

Дяволът, стремейки се да съблазни човека, обръща целия свят с изкусна измама и вика на помощ всички изкушения на този свят — а именно сладостта на тази примамка е най-опасна. Ева не бе съблазнена от храната или от забравата на Божиите заповеди, а от сладката жажда за обещаната слава.

Ако тя беше пожелала само на Бога да се покланя, нямаше да търси това, което не ѝ се полага. Ето и лекарството, което притъпява остротата на изкушението чрез гордост и суетност: ние трябва да служим само на Бога. Искреното благочестие лекува от суетата.

Тълкувание на Лука