Иисус се изкачва на планината, за да се помоли. Тъй като преди това е вършил чудеса, след тях Той се моли – и това е поука за нас: щом извършим нещо добро, трябва да благодарим на Бога и да приписваме доброто на Неговата сила.

Понеже Господ възнамерявал да ръкоположи апостолите, Той се оттегля на молитва преди това, за да ни научи, че и ние, когато искаме да възложим духовна длъжност на някого, трябва първо да се помолим, за да ни бъде открит достоен човек и да не участваме „в чужди грехове“ (1 Тим. 5:22).

А че дори и Юда бил избран за апостол, това ни показва, че Бог не отблъсква човека заради злото, което ще извърши в бъдеще, а заради настоящото му добро го удостоява с чест, дори и той впоследствие да се окаже недостоен. Евангелистът изрежда имената на апостолите, за да отличи истинските от лъжливите апостоли. Нарича синовете на Зеведей „синове на гърма“, понеже били особено велики проповедници и богослови.